Когато бях на 15 си мислех, че песената "Wish you were here" на Pink Floyd се отнася за някой любим. На 16 тази теория не се промени, на 17 се обърна на 180 градуса. Разбрах, че песента е за това какво продаваме в замяна на слава, внимание, пари.

Всеки продава нещо, съзнателно или не. Прави сделка сам със себе си или с някой друг "Ако дам това, ще получа онова." "Ако покажа тази част от себе си, ще привлека повече погледи". Цялото ни съществуване зависи от договорките, от това как се държим в обществото, коя част от себе си решаваме да изведем на показ, какво сме готови да дадем в замяна. Но струва ли си да пожертваме идеалите си? Да се превърнем в кукла на конци? Има ли смисъл да бъдем нещо, което не сме и предполагали, че можем да бъдем само и само за да останем живи? 

 Ако не всеки то поне всеки трети човек живеещ в България се оплаква от заплатата или от политиците, или от мръсните улици. И нито един от нас не се приема за виновен за положението ни. Че нали ние си избираме политиците? Нали ние си хвърляме боклуците по улиците? Да не би някой от Европейския съюз да е дошъл и умишлено да ни е прецакал от всякъде? Понякога се чудя "Защо всички се оплакват? Вместо това няма ли да е по-ползотворно да направят нещо по въпроса?" Но не с думи, а с действия. Не с обещания, защото една голяма част от обществото започна да дава обещания без да ги спазва, без изобщо да се замисля какво казва. И така думите започнаха да стават недостатъчни и продадохме себе си за да бъдем харесани. Казваме неща, без да ги мислим, за да се натегнем на някой. 

Чувала съм достатъчно много люде, които да говорят какви пратриоти са и как обичат родината си. Да, добре, ама надали. Думи, думи, думи и отново думи казани за да бъде изтъкната готовността им за жертва в името на България. Въпросът е колко от тези, които са толкова добри в ораторството са наистина готови да дадат живота си за кауза? Или ще продадат "героите си" за комфорт, удобство, по-лесно съществуване?

Аз не съм патриот, не мисля да остана тук. И зная много от четящите ще си кажат "Тая пък само упреква, а вижте я нея! Велик пример дава!" Няма да остана, защото не виждам и най-малкото желание нещо да бъде променено, не виждам хора, които са готови за промяна. Добре ще сменим няколко правителства, но идеалите ни няма да са толкова по-различни от сегашните. Не мисля, че голяма част от обществото ни е готово да поеме отговорност за действията си. 

 "Действие, противодействие, причина и следствие" А ние не сме готови за следствието, защото така ни е по-лесно. По-удобно е да обвиниш някой друг, да се представиш за такъв какъвто не си, да се подмажеш.

 А тъжното е, че „Безплатен обяд няма” и цената на комфорта е това кой си, ценностите ти. И ако се върнеш назад разбираш къде си и в какво си се превърнал, ругаеш всичко и всички, защото самообвиненията са стигнали пиковия си момент. Връщане назад няма.

Е стува ли си да се продадеш?

Ванга, много точно го е казала "Не искайте много, защото не можете да му платите цената!"

В природата няма такова животно комфорт и никога не е имало!

Живота е движение, търсене, действие и последвания.

Способностите не са привилегия, а отговорност!!!